Господи,всички сме такива нахални същества,толкова нагли и егоистични!
Трябва ли да е така?нали всеки имаше собствения си живот?От кога всички започнаха да дават мнението си за щяло и нещяло?кой им го иска?
"ходи по-бързо","аре смени си аватара,много е тъжен","оо не си купувай тая чанта","от къде на къде ТЯ ще има куче като мойто"...
"писна ми от нея непрекъснато се цупи,няма да я търпя,тя може да се ебава,а аз не"
А преди се интересувах от тяхното мнение..защо спря да ми пука?защо аз се опитвам да бъда искрена,но никога не се налагам,а Те ме дърпат като куче на каишка КОЛКО ПЪТИ ТРЯБВА ДА КАЖА,че мразя това..явно много и никога няма да са достатъчно
За доверието:за пореден път-мога да вярвам само на себе си
а! май ето тук разбрах защо сме егоисти-защото на никой не му пука за теб..какъв е смисъла на теб да ти пука за всички,на които просто не им пука?!и така на всички спира да им ПУКА и възцарява непукизмът-едно чувство на свобода,на независимост,когато то те достигне оставаш без нищо,следователно нямаш какво да губиш?
това е,което успях да измисля..но нещо не мога да си повярвам..значи и аз лъжа?и то не само вас,а и себе си..ужас
добре къде са тия коледни чудеса?или те са за по 1-2 часа и после отново разбирам какъв нещастник е баща ми "гледам си любовницата"..,каква интригантка е една от приятелките ми,какъв натоварващ образ е Той (а уж вече не ме интересуваше..),и как става така,че за 2 месеца толкова хора,толкова бързо влизаха,излизаха и се лутаха в живота ми..и никой от тях не влиза и не излиза за постоянно и ще продължават да го правят? и аз като тях?